Добра сделка с лош човек

Леко параноичен съм, когато трябва да приема нов клиент. И мисля, че това е добре.

Едно време, много отдавна, работех с клиент в имотния бизнес. Да го наречем г-н Х.

Човекът беше пълен смотляк. Всички го знаеха. Питай когото и да е в квартала - щяха да ти кажат същото.

На мен обаче не ми пукаше. Аз просто продавах къщата му.

Продадох имота, той сияеше от щастие, всичко вървеше по мед и масло. До приключването на сделката оставаха шест седмици. Междувременно г-н Х. ме хвалеше на всеки срещнат.

Седмица преди крайния срок се обаждам на купувача да уговорим последния оглед.

Той ми казва: „Няма нужда, г-н Х. се разбра с мен още преди две седмици. Вече сме се нанесли.“

Оказа се, че моят „приятен“ клиент е затворил сделката зад гърба ми, не ми е платил комисионата и е изчезнал безследно.

Никога повече не се чух с него. Прекрасен човек.

Поуката? С лош човек не правиш добра сделка - независимо колко примамливо изглежда предложението. Този урок ми костваше доста пари. Не го забравям.

Затова днес говоря с всеки потенциален клиент, преди да започнем работа. За да съм сигурен, че си пасваме. И ако не си пасваме - връщам всяка платена стотинка без въпроси.

Животът е твърде кратък за работа със смотляци.

Без ангажимент, без скрити условия - просто разговор, преди да се захванем за работа.