Хората са странни (затова цените ни са ясни)

Първия път, когато посетих Румъния, се опитах да си взема Uber от летището.

Оказа се, че на летището Uber не работи. Наложи се да взема обикновено такси до хотела.

Пътят е около 15 минути. Пристигаме, шофьорът се обръща и казва: „600“.

Направих бърза сметка - искаше ми над 250 лева за 15-минутен курс.

Казвам му: „Хайде бе, стига.“

Не се залъгвах - очаквах някакво завишение. Такси на летище в чужда държава, ясно е как стоят нещата.

Но сумата беше прекалено абсурдна, за да я преглътна тихо.

Щом усети, че не се хващам, изведнъж „забрави“ английски и започна да мърмори нещо неразбираемо.

Накрая платих 200 румънски леи - около 80 лева. Пак висока цена, но поносима.

Английският му се върна веднага щом получи парите.

Цялата тази история е само дълъг начин да ти кажа, че мразя пазарлъци за цена. Усещането е неприятно и лепкаво.

Затова каквото и да правя, съобщавам цената рано, писмено, без скрити условия и дребен шрифт. Спестява нерви на всички - включително на мен.

Колкото по-мъгляво и неясно е ценообразуването ти, толкова по-често влизаш в спорове и пазарлъци за пари. А животът е твърде кратък за това.

Договори цена. Дръж се на нея. Това е начинът.